"Акупунктурните" точки на София

Японският архитект Йоши Ямазаки коментира преустройството на Централната софийска баня.

Градът, също като човешкото тяло, има своите жизненоважни „акупунктурни“ точки.

Във фън шуй те се наричат „точки на дракона“. Когато се третират правилно и с познание, организмът е жив и активен. Обратното често води до усложнения, а понякога и до смърт. Историята на градовете е резултат от грижата и доброто функциониране на тези точки. Активният и жизнен град е очарователен подобно на човек в добра форма.
И в София има точка, която е допринесла за съхраняването й във времето и се явява жизненоважна за нейния организъм. На мен като чужденец ми беше много трудно да я открия, посещавайки града за пръв път преди двадесет години. Лутах се из улиците и търсех църквата с площада, типични за градоустройствената схема на европейския град. Натовари ме неразбираемата градска структура на София, която имаше елементите на европейските градове, но й липсваше тяхната цялост и ясна логика. Тогава така и не открих тази толкова важна за града точка. После разбрах, че е била „маскирана“ под една форма, за която дори не предполагах. Сега, живеейки в София, разбрах, че основна „акупунктурна“ точка за града е Централната баня и районът около нея.
Характерът на този квартал няма аналог в света. Тук на едно място са събрани храмове на различни религии – мюсюлманска, еврейска, православна и католическа, което е наистина впечатляващо. Не зная дали ще е уместно да го нарека Балканския Йерусалим. Има и друг съществен елемент и той е, че храмовете и районът като цяло са стъпили върху основите на римския град Сердика. В това няма нищо случайно, защото хората от древността са познавали силата на това място. За мен тя се крие в минералните извори, които събират всички хора и религии, пречистват ги и ги издигат над религиозните и културни различия. Тук се случва динамичен диалог между природата и човека.
Централната минерална баня е изключително успешно включване на силата на тази точка в градския организъм. Тук жителите и гостите на София са могли да общуват с минералната вода и помежду си. Човек е имал възможност не само да измие тялото си, а и да остане в естественото си състояние, освободен от материалното, светския живот или религиозните си убеждения.
Може би на друго място изграждането на баня в центъра на града би изглеждало ексцентрично, но за София това е било логично. Още от времето на Османска Турция на това място е имало джамия и малка баня до нея. Построяването на Централната баня е помогнало много за модернизацията на града, наричан тогава Малката Виена. Площадът пред банята се е ползвал като пазар, а по околните улички е имало много ханове, кафенета и дюкяни. За жизнеността на това място и значението му за града е спомагала улицата, която е свързвала площад „Бански“ с този пред царския дворец. Казвала се е „Търговска“ и е била като артерия за София. Тя присъства често в градския фолклор – например в един куплет от песента „Гошо хубавеца“:

По Търговска, по Царя, а даже по Леге
всяка вечер се разхождам и ми е добре.

Слушайки я, във въображението ми изникват издокарани дами и контета, които излизат от банята и тръгват по „Търговска“ да зяпат по витрините на множеството магазинчета… Това ме кара да се радвам, че живея в този град и съм част от историята му.
След американските бомбардировки над София ул. „Търговска“ е била почти изцяло разрушена, а по-късно със социалистическата градоустройствена „операция“ изцяло заличена от организма на града. Сега там се издига огромният комплекс на ЦУМ, Министерския съвет, бившия Партиен дом и Президентството.
Резултатът е тромбоза – районът около банята остава изолиран, атмосферата в града е нарушена и тотално лишава това място от ролята му. Новото градоустройство е причина и за хаоса и проблемите и на други важни за София улици като „Пиротска“ и бул.„Мария Луиза“ до Лъвов мост.
Съдбата на Централна баня също остава неясна. Тя функционира до края на 70-те години на миналия век, правят се частични ремонти, но като цяло е оставена да се руши.
Явно не е била сред приоритетите на управлението на града, а се е ползвала, докато се решат проблемите с хигиената и изграждането на новите комплекси. Тук в България забелязвам странна непоносимост към паметниците на миналото.
Много обсъждания, идеи, различни архитектурни проекти за това какво да се прави с банята продължават с години и до днес. Това обаче само я направи сцена за интригите на театъра на капитализма. Поредният проект ни представя една „сцена“ с доста къса перспектива, а за града е важно да се мисли за целостта, доброто функциониране и в далечна перспектива.
Размишлявайки за бъдещето на София, ми се иска да се възкреси онова особено място отпреди стотина година, да се натисне отново тази „акупунктурна“ точка на града. Банята да си остане баня, а не полумузей или псевдолуксозен спа център.
Същността на банята идва още от римските терми и е културна институция. Добър пример за това са баните в Будапеща.
Давам си сметка, че това не е лесно. Нужно е финансиране, добри майстори и умни архитекти, но е възможност да остане важно наследство за бъдещето.
Районът около банята и самата тя биха могли да станат част от туризма на София, подобно на храм-паметника „Св. Александър Невски“.
Съхранението и реконструкцията на такъв обект е тежка не само защото се е променила строителната технология, но и начинът на живот от преди сто години.
Архитектите са тези, които трябва да предложат разумно решение.
Останах шокиран, когато посетих банята неотдавна и сравних впечатленията си от преди пет години. Това, което се прави в момента, е елементарен, аматьорски ремонт. Не реставрация, а безчувствено и непрофесионално имплантиране на нови материали. Не бих искал да се спирам в детайли за резултатите от сегашния проект.
Иска ми се архитектите да се учат от добрите постижения в тази област като например реконструкцията на замъка в Прага, правена по проект на словенския архитект Йосип Плечник, или работите на Карло Скарпа в Италия. Жителите на София трябва да разберат, че се намират на кръстопът и от тях зависи дали да запазят и без това малкото останало им архитектурно наследство, или да го загубят завинаги.