Банята през годините

Историята дотук на една от най-забележителните софийски сгради, съдбата на която все още не е решена.

Текст: Надя Иванова

Откакто съществува градът, наричан днес София, минералната вода си тече и животът се върти около нея. За изворите са знаели още римляните и не случайно избират точно тук място за издигането на своя град Сердика. Трудно можем да си представим римски град без терми. В Сердика ги е имало на много места, но останки от сграда, изпълнявала тази функция, сега се намират под църквата „Св. Неделя“ и площада пред хотел „Шератон“.
По времето на османското иго до местата на минералните извори се изграждали бани – хамами. Един от най-известните за времето, описан от много пътешественици, преминали през нашите земи, е бил построен около XVI в., долепен до Баня баши джамия. Той е бил с два отделни входа и мъжко и женско отделение. Старият турски хамам не успявал да поеме нуждите на нарастващото столично население и през 1881 общинският съвет обсъдил проект за преустройството и разширението му. Новата част, наречена Малката баня, имала вход откъм ул. „Екзарх Йосиф“ и разполагала с 50 отделения в два реда, руска баня, вани за болни и перачница. Обзаведени били помещения за различни класи – от първа до трета. За пръв път по това време се въвежда такса за ползването на банята.
Пристрояването на стария хамам не решило проблемите и през 1906 започнало изграждането на новата минерална баня по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер и на българския му колега Петко Момчилов. Строежът продължил шест години и сегашната сграда на Централна баня отворила врати за посетители с тържествена церемония на 13.05.1913. За времето си тя е една значима обществена сграда с характерен облик. Функционалните проблеми на този голям и сложен обект са решени с много умение. В симетричната и напълно съобразена по мащаб с Баня баши джамия композиция съзнателно е търсено единство между функция, конструкция и форма. Артистично и с познание е използуван новият за тогава материал – железобетон. Фасадите са моделирани с декорация от каменна пластика и керамична майолика, дело на художниците Хараламби Тачев и Стефан Димитров, професори в Рисувалното училище. Новаторски е подходът на редуване на цветни ивици и декоративни мотиви с образа на Света София. Рисуваната керамика продължава традицията на Търновската и Несебърската архитектурни школи от XII–XIV век. Именно това кара историците да свързват сградата на минералната баня със зараждането на едно ново течение в българската архитектура, наречено национален романтизъм. Забелязва се влиянието и на виенския сецесион, който се проявява най-вече при проектирането на интериора.
Преди Втората световна война сградата се превръща в средище на градския живот, а ходенето на баня става любим ритуал за столичани. Бомбардировките над София засягат и банята – разрушено е северното й крило, но после бързо е възстановено. През социалистическия период банята не е между приоритетите на софийските власти, не се поддържа и постепенно запада. През 1986 е взето решение за затварянето й и сградата започва да се руши. След демократичните промени съдбата й остава неясна. Пръв от кметовете на града Александър Янчулев заговаря за концесия на банята. По-късно, през 1998, по време на мандата на Стефан Софиянски медиите публикуват проект за превръщане на банята в кметство, на което обществото реагира отрицателно. Следва обявяването на национален конкурс за адаптация на сградата за музей на София с активно присъствие на минералната вода. Печели го проектът на арх. Станислав Константинов, по който сега се извършват ремонтните работи. Той предлага централното крило да стане музей, а северното – балнеоложки център. Същата година НИПК включва Централната минерална баня в категорията „Паметници на културата с национално значение“.
В края на 2004 по проект „Красива София“ започва пълна реконструкция на банята, но ремонтът така и не се осъществява докрай заради лоша организация.
През юни 2008 процедурата за откриване на концесия беше одобрена от сегашния общински съвет. Обект на договора са северното и източното крило и два от вътрешните дворове с обща площ 5603 кв.м. Идеята е там да се помещава спа център с ресторанти и кафенета.
В момента сградата съхранява част от експонатите на музея „Стара София“ и се използува инцидентно като изложбена площ, за провеждане на партита, презентации, снимки на музикални клипове и филмови продукции.