Винченцо де Котийс: Харесва ми минаването през времето

Италианският дизайнер и Галя Занато разговарят в Склада с Антоние Манолова и Цветана Шипкова от Abitare Bulgaria.

Abitare: В България хората често оцеляват с това, което имат, със старите предмети. Очакваме естетиката ви да е шокираща за публиката, защото онези, които живеят сред старите си вещи, мечтаят за нещо ново, а това, което правите, надхвърля новото и се връща към истински, преживени неща.
Винченцо де Котийс: Харесвам тази интерпретация. Минаването през времето ми харесва много. Човек трябва да може да превъзмогне времето, да мине отвъд него, да предаде, ако успее, емоцията си. Така се случи с дизайна от 50-те години – с архитектите, които ми харесват, дизайнерите, които ме интересуват. Тези от тях, които не са забравени, малко или много са преминали през времето. Аз по-малко харесвам днешния дизайн, който е много игрив. Не мисля за предметите по този начин. Затова използвам повече рециклирани материали. Харесват ми тяхното износване, следите, как са се изхабили от времето. Харесват ми повърхността, която те кара да я пипнеш, усещането. В това отношение много съм взел от изкуството.
А. Какво ви вдъхновява сега?
В.д.К. Изкуството. Не мога да се нарека артист, аз съм дизайнер, харесва ми да правя дизайн, но това, което ми дава енергия, е изкуството. Чувствам се много близо до всички, които по този начин разбират връзката с материала... Бях скоро на една изложба на Алберто Бури. Това е италиански артист, много обичан, един от основните представители на арте повера в Италия. Винаги се вълнувам, когато гледам негови изложби.
А. Галя Занато, която е домакин на изложбата ви в София, прави много за популяризирането на изкуството в дизайна, трудна мисия за нашата малка сцена. Галя, каква беше твоята цел с тази изложба?
ГЗ. Интересувам се от работата на Винченцо отдавна. На едно изложение в Милано преди време видях случайно негова експозиция и оттогава го следя. Реших, че да организирам изложба на Де Котийс тук е най-добрият начин да участвам в Sofia design week. Не се сещам за по-силно и
по-мащабно представяне на дизайна като творчество от това. Останалите са малко или много свързани с пазара, ориентирани към клиента или работят с фирми, които си търсят ниша. Това са разбираеми стратегии, но в случая търся да покажа дизайна като творчество, изразността на вещите. Годините на тоталитарно управление бяха задушили важна част живота ни и тя е силно свързана и с дизайна. Културата на възприятие замря и ми се ще да допринеса с каквото мога тя да се възроди. Имаме нужда да преоткрием културата и идентичността си, да се изразим. Всяко общество го прави.
ВдК. Всъщност, Галя, тогава беше първото ни участие на мебелното изложение в Милано. Никога не сме комерсиализирали нашия проект, той е насочен повече към галерии. Работили сме с галеристи в Париж, Лондон, Ню Йорк, повече свързани с изкуството, отколкото с дизайна. Рон Арад ме научи на това, той е роден артист. Много обичам неговите работи.
ГЗ. Когато при мен поръчват мебелите си, усещам, че не купуват маса или стол, купуват си емоция. Аз виждам – изразителността на обекта привлича. Това е, за което човек дава пари, без дори да осъзнава защо. Той е решил: „Трябва ми маса”, но не купува първата маса, която види, иска да открие своята.
А. Сигурно това е емоционална култура.
ВдК. Всеки човек има усещане и чувствителност. Но бива подпомогнат много, ако ежедневно се среща с такива вещи.
А. Искаме това да се случи и у нас, да се насити средата с автентични предмети, правени с емоция.
ВдК. Да, а в нашата част на Европа е обратно – живеем сред толкова много предложения, че всъщност самият предмет изгаря ...
А. Притежателят на ваша творба анонимен ли е? Имате ли идея за кого е предназначена, или правите проект заради удоволствието да го създадете?
ВдК. Правя го и вярвам, че съм длъжен да го правя за себе си. Това е тренинг, трябва непрекъснато да се поддържаш във форма. Освен това се налага да предам емоциите си на някого, който би ги разбрал, почувствал. Интересът към подобни проекти е голям, защото индивидуалният продукт е нещо рядко. В момента хората имат нужда от нещо по-специфично.
А. Принципът за повторна употреба на материали, който следвате, е много на мода. Всички говорят за re-use. Какво мислите за това?
В.д.К. Аз го правя от много години. Започнах с инсталации за мои клиенти. Концепцията за рециклиране е поне от 15 години. Всъщност аз съм възхитен от материалите, искам да ги съхраня, да запазя емоцията.
А. Имате ли големи проекти след хотел „Щраф”?
В.д.К. По-скоро в частните къщи намирам разбиране и публика, защото стилът ми е специален. Всеки познава ограниченията си. В Дубай правим един хотел, там във всички стаи ще има пана като това, което показваме в София. Там са много отворени към новостите.
А. Какво се случи с модната ви линия Haute?
ВдК. Всъщност вече не правя колекции. Сега ще изляза с друга, нова линия, защото Haute стана твърде комерсиална. Аз не мога да правя такива неща. Не съм стилист, правя мода за удоволствие. Така че през октомври ще излезе новата ми линия, много специална.