В двора на гениите

Оливие Боасиер - един парижанин в София

Текст: Иво Христов
Снимки: Елена Спасова

Домът му е проекция на личността: красив и хетероклитен, с лавици изкусителни издания и малък иконостас от снимки на скъпи нему гении. Около масата в салона са наредени пет разностилни дизайнерски фотьойла. Живея сред мебелите, които още не съм продал смирено обяснява Оливие и ми налага забрана за снимки в личните му покои. С охота обаче ми показва албуми с творения на близките му приятели Франк Гери, Жан Нувел и прочее архитектурни месии. Разлиствам книгата с най-красивите домове в света, написана от Боасиер и Анриет Денис. Авторът е отсядал в някои от тях, за да усети духа им, преди да ги опише. Как ли тогава е решил да се засели в павирания център на София, в банална стара кооперация в една от преките на „Витоша”? Да продава дизайнерски мебели в родината на мутробарока? София е жив, пулсиращ, вдъхновяващ град, който наваксва пропуснатите емоции. Хората пият, все още пушат, но за жалост не чувстват връзката с града и често са неуважителни към средата си. Все пак е за предпочитане пред задрямалата хармония на Берн, която му въздейства угнетяващо.
Боасиер е роден през 1939 край нормандския бряг. Не крие мързела си, който в съчетание с разлагащата лекота в учението е причина да зареже образованието още след гимназията. Предпочита да разнася книги. Сетне служи в размирния Алжир през 60-61г. След казармата намира мечтана работа в Париж: момче за всичко. Привилегията е в работодателя, детето-чудо на френската арт-критика от 60-те Пиер Рестани. Общуването с гениите е големият бонус за младия Оливие, който пренася поща и бидони за първите инсталации на Кристо и попива творбите на Ив Клайн, Сай Туомбли и Лари Ривърс. Колко струват академичните лекции, когато имаш шанса да слушаш безкрайните монолози на Рестани и да следваш Реймънд Хайнс в нощните му скитания ?
През 70-те Боасиер пътува като експерт по индустриален дизайн до Москва, Токио, Аспен, а коментарите му се появяват в издания като Domus и Architecture d’aujourd’hui. Покълва и вкусът му към архитектурата. В разгара на постмодернизма Оливие кръстосва Северна Америка надлъж и нашир, попива със сетивата си и анализира с европейската си мярка творенията на американските артисти. През 1972 се запознава с Франк Гери. До днес съжалява, че не е написал монография за маестрото, но вече е късно. Прекалено близки сме и той реагира болезнено на всяка моя критика, въздъхва Оливие, който с усмивка си спомня странните разговори с Гери и разнородната гама от сумтения, с които геният лаконично изслушва мненията на сътрудниците си. Впрочем сега в Америка е пълно мъртвило, отсича Боасиер. Виж, хрумките на младите холандски архитекти и техния усет към неразточителния лукс го очароват. Испания е другата лаборатория на новата архитектура. За бъдещето е категоричен: енергията е днешният императив. Свърши времето на четирите еднакви фасади. На гигантските вътрешни обеми. Ще преоткрием теченията, ще се пригаждаме към слънчевото греене и ветровете.
През 1982 съдбата го среща с Жан Нувел. Селският корен, сродният мироглед и любовта към изкуството тутакси ги сближават. Оливие сътрудничи в проектите му с мнения, анализи и документи. Боасиер умее да превръща видяното в думи, да извлича смисъла от визията. Гнети го изобилието от образи, в което живеем и закърняването на словото. За да попият в културата ни, образите следва да се превърнат в думи, въздъхва критикът с мефистофелски засукани вежди и сочи стихът на Шекспир на стената в шоурума: Думи без мисли в рая не отиват.

Иво Христов (1970) е роден в Истанбул. Юрист. Журналистическата му кариера преминава през RFI, Нова ТВ и ББТ. Преводач на Андре Жид, Маргьорит Дюрас, Ромен Гари, Филип Джиан и Фредерик Бегбеде. Публикува в „L’EUROPEO”, сп. „Тема” и в-к „Сега”. Автор на политическата биография на Фр. Митеран „Митеран между Волтер и Русо”/1999г./