Голяма сянка

Минимализъм на село според Аделина и Радо Илиеви – тяхното лятно убежище в Странджа с място за две палатки на верандата.

Снимки: Аделина Илиева

Началото
Парцелът – зеленчукова градина, е на родителите на Аделина. През 1979 баща й построил дървено бунгало с площ 10 кв.м. Днес, 20 години по-късно, на неговото място е новата им къща. Основното задание е лятна къща с външна дневна – веранда, с опция да бъде затворена или остъклена в бъдеще, ако решат да използват мястото през всички сезони. Къщата запазва старата схема на бунгалото – отворена предна веранда със спални отзад. Има място за повече хора, две тоалетни, добър душ и достатъчно голяма открита кухня.

Пространствен комфорт
Повечето строителни работи са осъществени между март и септември 2007. Корпусът на сградата е от измазани и боядисани бетон и тухли. Покривът е от изолационни панели тип „сандвич“, произведени от „Метални конструкции“ – Бургас. Прозорците са с рамки от алуминиеви профили, а дървените врати са изработени по поръчка. През лятото на 2008 изграждат външната тераса и добавят дървеното обзавеждане. На верандата може да бъде разпъната палатка като допълнителна стая за гости – напомняйки старите времена, когато понякога е имало по 2-3 палатки, пръснати между редовете със зеле и гнездата домати. На изток терасата стига до една липа. Всъщност дървото определя разположението на къщата върху парцела и нивото на пода, така че през юни морският бриз да носи аромата на цъфналата липа към верандата.

Отворен план
„Допадна ни идеята за равен под, по който можеш да обикаляш бос с чаша вино в ръка. Дори в дъждовен ден пак можеш да си навън и да прекараш целия ден, без да напускаш къщата. Това бе и по-икономичният подход – без стълбища и балкони. Вечер полуотвореният осветен обем на терасата създава усещане за интериор.“ Размерите на стаите са сведени до минимум, което оставя повече пространство за терасата. Малките прозорци осигуряват уединение и придават усещане за плажно бунгало. Добрата покривна изолация и северните прозорци дават прохлада през горещия август. Предните и задните прозорци са в една линия, така че погледът минава през пространството. Това засилва усещането за прозрачност на обемите.

Светлина и гравитация
Дълбоката сянка на терасата е подчертана от тъмно боядисаната стена. Тъмният цвят успокоява очите в слънчев летен ден. В същия тон са и преходните коридори и баните, отделящи спалните от терасата. Преминаването през коридорите помага на очите да се пригодят към по-ниската осветеност на спалните. Високите прагове на външните врати подсилват усещането, че влизаш или излизаш.
Базата на верандата е повдигната с 10 сантиметра над нивото на земята и къщата изглежда увиснала във въздуха. Голям скален блок в предния югоизточен ъгъл изразява идеята за гравитация и защитеност. Той е и балансираща точка на прикрепяне, която фиксира позицията на къщата и я задържа на мястото й.

Местни рецензии
„Къщата не прилича на никоя наблизо, изобщо не прилича на къща, което също е част от концепцията. Чували сме определения като „конюшня“ и „автобусна спирка“, но като цяло местните хора я харесват, а онези, работили по строежа, казаха, че е страхотна. Харесваме селскостопанския й вид и едноскатния покрив, който повтаря лекия наклон на хълмовете на изток. Един приятел архитект се разсмя, когато видя макета: „Не мога да повярвам, че сте направили макет на това.“ Трябваше да види всички варианти, през които минахме, преди да се спрем на този...“

Аделина и Радо Илиеви
И двамата са завършили архитектура в София. Живеят в Лондон от 1991. Аделина(1964) е дизайнер и фотограф на свободна практика. Радо(1945) работи като дизайнер за Gensler Лондон.