Две пътувания по Амур
Французойката с българска фамилия Патрисия Шишманов се отправя към границата на Русия и Китай по следите на своя сънародник Шарл Вапро 115 години по-късно. Пътува и снима по Амур – сибирската река, през която от векове напрегнато се вглеждат една в друга две велики държави. Снимките се публикуват за пръв път в Абитаре България.
Текст: Цветана Шипкова
Снимки: Шарл Вапро, Патрисия Шишманов
Патрисия Шишманов обожава пътищата. Предпочита ги далечни, селски, в тундрата, в тайгата, сред планините и пустините на Сибир или Средна Азия. Парижанката е изминала хиляди километри по несигурните дестинации на бившия Съветски съюз – с влак, кола, камион, на кон или с шейна, теглена от кучета. Пропътувала е БАМ, Транссибирската и Манджурската магистрала в общ вагон, написала е най-достоверния към днешна дата пътеводител по Средна Азия. Именно пътят я среща с Арно Жибо, френски колекционер и любител на Китай, в Тува – малка сибирска република. Той й подарява кутия със стари снимки, негативите на които е купил, без сам да знае защо, на аукцион в Париж преди повече от десет години за 10 долара. Единственото указание към снимките гласи „Сибир. Китай. Края на ХIX век”. Няма никакви сведения за автора и местата, където са направени, още по-малко за хората, запечатани на тях.
Патрисия е хипнотизирана от снимките. След завръщането си в Москва ги разглежда отново и отново, опитвайки се да проникне в тайната им. Разпознава някои места – Москва, Пекин, реки и пейзажи, които явно са в Сибир, пътища. Разгадава, че става дума за пътуване, главните действащи лица в което са трима души – сериозна жена с неизменна черна шапка, мъж с побеляла брада и китаец. Представя си пътя на белоемигрантско семейство от Москва през Владивосток и Харбин в Китай и от там – към Франция, както се е случвало след революцията в Русия. Идва й идеята да направи пътуваща изложба в Сибир по предполагаемия път на семейството. От опит знае, че в много от малките руски градове има добре поддържани местни музеи с компетентни историци, които биха могли да разпознаят някои сгради или хора. Проучва най-популярния маршрут през Сибир в края на XIX век, отпечатва снимките на винилово фолио, за да може да ги излага и на открито. Проектът обаче се проваля. Отново мъртва точка. И тогава една вечер Патрисия небрежно разгръща брошура, която се търкаля на бюрото й от шест месеца – каталог на изложба за френските пътувания в Сибир още от времето на Петър Велики. Сред илюстрациите с изумление вижда гравюра, изобразяваща сериозна жена с черна шапка, мъж с бяла брада и китаец сред куп от чанти и куфари. Тайната, която преследва от месеци, е била пред очите й! Човекът от снимките вече има име – Шарл Вапро. „Сякаш ме удари мълния – спомня си Патрисия. – Прекарах нощта, търсейки в интернет някакви сведения за Вапро, и на сутринта вече нямаше съмнение – той беше описал пътуването си през Сибир в списание „Тур дю монд” през 1894. Статията е илюстрирана с гравюри, направени по снимките, някои от които така добре познавах.”
Оказва се, че Шарл Вапро е французин, живял в Китай 27 години. Голям пътешественик, обиколил Индия и Америка, той е написал книга за своите пътувания, която Патрисия издирва. Напълно омагьосана от личността на Вапро, тя решава да направи фотоизложба с неговите снимки от Сибир. „Уникалното беше, че от тези стари негативи можеха да се извадят огромни фотоси . В изложбата снимките бяха с размер 80х100 см. През цялото време всичко вървеше страшно бързо и лесно – директорът на Дома на архитекта в Москва се влюби в снимките от пръв поглед, успяхме да се организираме само за един месец, изложбата мина успешно. Веднага получих покана да я покажем и в Пекин. Там изложбата беше в старинна китайска къща с градина и галерия наоколо. Снимките изглеждаха страхотно на фона на старите стени. И всичко се получаваше някак от само себе си. Сега имам чувството, че изложбата си има свой живот. Аз просто я пуснах на бял свят като дете, което отглеждаш. Чувствах се странно свързана с Шарл Вапро, бях длъжна да направя това за него.” Наистина необикновената съдба на изложбата продължава. След премиерата през април 2007 в Москва сега тя пътува из Сибир по пътя на Шарл Вапро. В момента е във Владивосток, минавайки за две години през 15 града.
Междувременно Патрисия има нова идея – да повтори пътя на Вапро след 115 години и да снима днешния Сибир в Русия и Китай. Задачата и сега е почти толкова сложна, колкото по времето на Вапро. „Вече цяла година работя над изложбата. Реших да направя портрет на река Амур, както се прави портрет на човек. Търсех руснаци на китайския бряг и китайци – на руския. Прекарах там три пъти по два месеца. Направих безброй снимки, имах много интересни срещи и се питах как мога най-добре да изразя това, което почувствах. Реших да направя пет гигантски панорами от ключовите места в този край. Размерите им са 9 метра на 40 сантиметра – като река, като линията на границата. Това е единственият формат, който може да изрази усещането за сибирското пространство. През септември ще ги покажа в Музея на архитектурата Шчусев ( МУАР ) в Москва, а през октомври, ако всичко е наред – и в Хабаровск.На хората там им е любопитен моят поглед – нали съм чужденка. Нито Китай, нито Русия не са моята страна, но и двете ме привличат много силно. За мен Амур и пейзажът от двете й страни, макар и в две различни държави, са едно – земята е тялото, а реките и пътищата са кръвоносните съдове в него, докато границите – това са временни рисунки.”
Публикувай коментар