Игра със знаци

„Основното е да създавам проекти, които доставят удоволствие и изпълняват функцията си”, казва 32-годишната Магдалина Станчева. За нея светът е свободно пространство, в което винаги има място за добрата идея.На 24 години тя осъзнава, че ще се посвети на графичния дизайн. Завършва комуникационен дизайн във Fachhochschule Duesseldorf и днес живее и работи в Германия.

Текст: Георги Тошев
Снимки: Минко Минев

Един от важните проекти на Магдалина е изследване на живота и творчеството на Стефан Кънчев, резултатите от проучването й видяхме в изложба по време на Седмицата на дизайна в София през юни. Като графичен дизайнер тя проектира печатна графика, идентичност, визуална комуникация и ориентационни системи. Магдалина често се кооперира с български и чужди дизайнери. Според нея съвместната работа обогатява и води до неочаквани резултати. Може да намери вдъхновение навсякъде. „Понякога то е реакция на това, което се случва – изкуството, обекти, неща, които съм събирала, хора, формална абстрактна игра или един разговор.” Понякога идеите се раждат, докато чете. Магдалина притежава безценна колекция от книги на тема интертекстуалност. Echoraum е любимият й свободен проект. Той е изведен от „Вавилонската библиотека” на Борхес, работи на Вилем Флюсер , Итало Калвино и Хуберт Фихте. „Във визуалната комуникация текстовете също трябва да врещят и да шепнат, да тичат и да се шляят, трябва да се появяват тихо и мило като естетическо изживяване.”
Българката пробива в Германия с проекти в различни кампании. Вярва, че успехът е следствие на добре свършена работа. Понякога е нужен и малко шанс. Появата й преди месеци на Design week Next Identity я вдъхнови за нови проекти. Форумът в София се оказа важен импулс, който ентусиазира много хора. „Tова е само началото на една промяна, много необходима за България. Всеки, който обитава една визуална среда, е в състояние и има отговорността да я поставя под съмнение и да предложи алтернативи.
Позиционирането на България върху световната карта на дизайна е неотложно. Не да крадем изпитани идеи и да ги прилагаме локално, а да създаваме нови. Мисля, че България е узряла за това.” Като база за наша собствена идентичност в графичния дизайн тя вижда творчеството на Стефан Кънчев, затова се посвещава на мисията да не допусне да бъде забравен в родината си. Магдалина документира и систематизира огромен обем ескизи и проекти на Кънчев. Готова е и книгата й за него. Тя съдържа плакати, корици на книги, печати, заглавни страници на списания, първодневни пликове, марки, логотип, тв графика и скици. Книгата е придружена от изложба, която ще бъде показана в Германия. Магдалина е в процес на създаване на дигитален архив, подготвя и филм.