Инго Маурер – рицарят на електрическата крушка

Тази пролет в Милано той издигна глас в страстна защита на добрата стара Едисонова крушка

Текст: Цветана Шипкова

Наричат го поет и магьосник, но когато любимите му неща са застрашени, Инго Маурер не се колебае да изрови томахавката. Прелюдията към тазгодишното му светлинно шоу в Милано беше инсталация – страстна защита на добрата стара Едисонова електрическа крушка. „Каква безумна идея – да елиминираш икона като електрическата крушка!“ пишеше по стените на малка къщичка с прозорци отвсякъде, издигната в двора на Спацио Криция. Поклонници от цял свят, дошли да видят новите работи на безспорно най-влиятелния дизайнер на осветителни тела, се спираха първо пред нея.
Гневът на Инго Маурер е предизвикан от директива на ЕС, ограничаваща ползването на електрически крушки с нажежаема жичка в полза на компактните флуоресцентни лампи (КФЛ). Тя влиза в сила през тази есен и удря право в сърцето твореца, за когото точно електрическата крушка винаги е била вдъхновение. Още първата му работа – и успех! – Bulb (1966), e настолна лампа във формата на огромна ел. крушка. Следват Savoie, Wo bist du, Edison...?(1979), Holonzki (2000), Lucellino (1992) – електрическата крушка с крилца, станала един от символите на Маурер, полилеят Birdie (2002) – за да споменем само най-важните. Само един поглед към пътя на Маурер през годините е достатъчен да обясни възмущението му от посегателството върху „иконата“. За него крушката е сред знаковите предмети, създадени от човешката цивилизация – тя е свещена като свещта.
„Зад решението да се премахне класическата крушка несъмнено стои големият бизнес. Тя трябва да бъде заменена под предлог, че не е екологична. Всички вадят данни колко електричество хабят крушките, но никой не споменава колко енергия хабят компютрите, тостерите, сешоарите, миялните машини... Това е заговор, зад който стоят икономически интереси. Кампанията се води в целия свят. Казват, че матовите крушки дават по-малко светлина, но това не е така. Затова направихме инсталацията „Как да се предпазим от глупави разпоредби, или крушката с презерватив“. Между другото живакът, който се съдържа само в една компактна флуоресцентна лампа, може да замърси 23 000 литра вода. Ако не се изхвърлят на специални места, тези лампи са много опасни. Някой говори ли за това? Не! Хората не са екологично възпитани. Правителствата би трябвало да правят повече по въпроса и по по-добър начин. Не да питат: „Ти днес замърси ли околната среда?“, а по-скоро: „Колко енергия и суровини спести днес?“
Светът е пълен с проекти, които безсмислено пилеят енергия. Защо например всеки хотел или замък трябва да свети ярко по цяла нощ? Това дори не е съобразено с хигиенните норми, с човешките нужди, с това, което природата е заложила в нас. Ние имаме нужда и от тъмнина понякога. Когато съм на юг – в Испания например, и от яркото слънце, което огрява навсякъде, вляза в една от затъмнените и прохладни стаи, каквито имат къщите там, усещането е толкова приятно!“
Инго Маурер е човек с кауза. Той не се бои да казва какво мисли и винаги отстоява убежденията си. През 60-те емигрира от Германия в САЩ по политически мотиви. „Времената бяха такива. Европа беше много тясна за мен. Още имам апартамент и изложбено пространство в Ню Йорк. Там се чувствам добре. Американците ти дават смелост да бъдеш открит и да опитваш нови неща, без страх, че няма да успееш.“
Във всичките му работи водещо е чувството. Идеята за Bellissima Bruta – още една от знаковите лампи, вдъхновени от ел. крушката, му хрумва, докато гледа голата електрическа крушка на тавана в евтин италиански хотел. „Зад всяка моя лампа стои емоция. Щастлив съм, когато хората я разбират и приемат. Никога не правя лампи само заради красивия предмет или някаква абстрактна идея. Винаги влагам чувство. Не харесвам лампи, зад които не мога да усетя човешко присъствие.“
Отличителна черта на лампите на Инго Маурер е уникалното съчетание на занаятчийско майсторство и техническо съвършенство. И сега много неща се правят на ръка, включително и от него самия, в студиото работилница шоурум в Мюнхен, но едновременно с това фирмата винаги е в курса на най-новите технологии.
„Горд съм, че ние първи направихме домашна лампа с LED – Bellissima Bruta, още през 1997. Били сме в много отношения в техническия авангард – производството ни беше екологично още преди да въведат европейските норми. Но сега правителствата си позволяват твърде много. Казват ни какво да носим, какво да си слагаме в къщите. Има прекалено много регулации във всяка област – скоро ще ни кажат, че са разрешени само два червени цвята.“
Сега Инго Маурер и неговият екип работят отново с най-новите технологии. От 2006 разработват лампи с OLED съвместно с ОSRAM и активно търсят енергийноефективни светлоизточници, които да дават качествена, приятна за хората светлина. Скоро можем да очакваме от тях добри новини в тази посока. А междувременно да се порадваме на последните магични творби на майстора, показани в Милано. Сред тях е „Сълзите на рибаря“ – лампа, вдъхновена от капките роса по рибарските мрежи във Венеция. Рицарят на електрическата крушка нито за миг не престава да бъде поет.