Колекционер на идеи

Според Терънс Уудгейт дизайнът трябва да освобождава хората.

Терънс Уудгейт е автор на осветителни тела и мебели, най-добър дизайнер на 2008 според списание Wallpaper. Заедно с Джон Барнард (водещ дизайнер на Ферари и Макларън, автор на модела Ferrari 641, който е в постоянната колекция на МоМА в Ню Йорк) създават Surface Table. Масата е тънка 2 мм и дълга 4 метра, цената й е 30 000 паунда. Тя е част от колекцията на Established & Sons. За първи път е показана в галерията Limited на London Design Festival 2008. Терънс живее в Източен Съсекс, женен е, има двама сина. В края на 2008 той гостува в София за представянето на Surface Table. Автор на инсталацията в Склада на Мартиком бе арх. Таня Глебова.

Интервю Георги Тошев, снимки Минко Минков, архив на Терънс Уудгейт

Абитаре: Кои са трите неща, без които не можете?

Терънс Уудгейт: Изненадвате ме... не съм се замислял без какво не мога. Може би не мога без една скулптура на Умберто Бочони и един архитектурен обект на Петер Цумтор.

А: Какво ви провокира за работа?

ТУ: Получавам по-голямо вдъхновение, когато гледам обекти, които са в други сфери на дизайна, не непременно мебели. Провокират ме архитектурата, дизайнът на коли, бижутата.

А: Чувствате ли сте се жертва на дизайна?

ТУ: Не... По никакъв начин не бих могъл да кажа, че съм жертва на дизайна. Напротив, чувствам се изключително привилегирован от факта, че се занимавам с дизайн. Бих могъл да кажа, че той ми дава свобода. Дизайнът – това съм аз, изразявам се чрез него. За мен той е комбинация от изкуство и технология. Едни дизайнери залагат на изкуството в дизайна и по-малко на технологията. Други работят по обратния начин. За мен истината е някъде по средата.

А: Вие как се определяте – като почитател или като колекционер на дизайн?

ТУ: Зависи от ситуацията. Понякога се чувствам почитател, друг път се превръщам в колекционер. Най-вече на идеи. Всичко се свежда до това колко сте убедени в себе си, как се чувствате със себе си. Според мен дизайнът в никакъв случай не трябва да ни превръща в жертви. Аз лично се чувствам много добре, много на ти с дизайна. Той трябва да освобождава хората, а не да ги ограничава, да прави нещата около нас по-добри. По никакъв начин да не ни прави жертви. Същото е с модата. Има хора, които се чувстват много удобно с дрехите, които носят. Има и други, които се превръщат в жертви на модата, както и на хубавите неща – дизайнерски предмети, които непрекъснато си купуват.

А. Как се изкушихте от дизайна?

ТУ: Отидох на една изложба на Рудолф Шиндлер в Амстердам. Това, което видях, ме накара да си помисля колко е чудесно да създаваш мечти и да ги реализираш на практика. Помислих си: и аз мога да правя това!

А: Откъде това самочувствие?

ТУ: Всъщност подходих наивно, защото бях доста млад.

А: На колко години?

ТУ: На около 26.

А: И никога преди това не сте правили опити в областта на дизайна?

ТУ: Не, аз съм учил за инженер. Както знаете, ние предоставяме решението на даден проблем, най-често конструктивен, технологичен.

А: Какъв искахте да станете, когато бяхте на 10 години?

ТУ: Космонавт, разбира се!

А: Масата, която сте създали, се доближава до космическия дизайн. По какъв начин тя може да промени живота на човек, който съжителства с нея в едно пространство като дом или офис?

ТУ: О... Наистина не знам как масата би могла да промени живота на хората, които живеят с нея. Казвал съм го и преди, аз съм един много егоистичен дизайнер. С ръка на сърцето признавам, че създавам дизайн заради мен самия, за собствено удовлетворение. Така че това, което виждате в тази маса, не е нищо повече от моя интелект, от мен самия. Ако хората харесват това, което правя, това е добре, но никога не бих правил нещо само и единствено заради хората.

А: В този смисъл кое е водещо при работата ви – естетиката или практичността?

ТУ: Естетиката, разбира се.

А: Защо?

ТУ: Всяка форма има своите функции, но всяко нещо трябва да изглежда добре, по някакъв начин да вдъхновява, да показва някакъв порив. Може да седите или да ядете и върху скала, но друго е да имате една маса, красив стол. Истинската трудност пред дизайнера е да изгради концепция, която ще е действителна, работеща. Лесно е да имаш някаква идея, повярвайте ми. Но реалността ни изправя пред предизвикателствата, тя е средата, в която работим. Например мога да нарисувам сега нещо страхотно, но дизайн означава да го претворя в реалност, в нещо, което функционира. Аз разделям процеса на три фази. Концепция, конвертируемост и конструкция. Да създам концепция е нещо приятно, творческо, дори релаксиращо. Знаеш какво търсиш, накъде отиваш. Целта обаче е да го превърнеш от концепция в реалност. Ето това е трудното. Да въведеш и икономиката, т.е. да използваш материали, да произведеш нещо материално, да отчетеш разходите. Явяват се ограничения и трябва да правиш компромиси с концепцията. Голямото предизвикателство е да съхраниш максимално първоначалната си идея, в която се съдържа чистото творчество.

А: Как предпочитате да работите – в екип или самостоятелно?

ТУ: Аз съм от егоистите, които всичко правят сами. До този проект. Работя сам, защото обичам да имам контрол над всичко. Интересно ми беше да работя с Джон върху този проект за маса. Получи се добра комбинация от неговите инженерни и моите дизайнерски умения. Оказа се, че се забавляваме да работим заедно, което май не се случва много често. Ние сме двама интровертни индивидуалисти и това, че сме по-възрастни, ни помага да се адаптираме един към друг. Освен това много се уважаваме, което ни прави добър екип. Съвместната ни работа ме поощри, бих се впуснал в нови проекти.

А: Да се върнем към вашата маса, какви функции изпълнява тя?

ТУ: Тя е многофункционална. Може да я поставите у дома или в офиса. Спокойно може да се храните на нея, да провеждате бизнес срещи, да четете вестник, да танцувате отгоре... и за други работи става. Масата е направена, за да задоволи всякакви вкусове и необходимости. Смятам, че бъдещето на дизайна се развива в тази посока. Предметите, които се създават, са скъпи. Използват се нови технологии, увеличава се годността им. Затова те трябва да бъдат и многофункционални.

А: Вие в какъв интериор бихте я поставили?

ТУ: Максимално изчистен. Сега ми хрумва, че около нея могат да се разположат класически столове например. Аз не съм интериорен дизайнер, предпочитам колегите, които се занимават с интериор, да ме изненадат с оригинални решения.

А: В този ред на мисли с какво ще ни изненадате вие след тази маса?

ТУ: С нов експеримент! Стол от същия материал като Surface Table – карбонови нишки. С Джон разработваме и една концепция за сгъваем велосипед. Той даде тази идея и страшно се вълнуваме какво ще се получи. Сега обаче работя по проекта за стол. Той е само с два крака. Не съм сигурен дали ще са само два или повече и дори дали ще е стол. Ще видим.

А: Какво е за вас материалът?

ТУ: Материалът е онова, което ти позволява да изработиш своята концепция, да претвориш идеята. Има много фактори, с които се съобразявам, когато започвам работа върху нов проект.

А: Избройте трите най-важни?

ТУ: Икономически, естетически, практични.

А: Как дизайнът моделира човешкия живот?

ТУ: Мисля, че дизайнът е нещото, което трябва да улеснява човешкия живот. Той е важен, защото всички вярваме, че трябва да се намират по-функционални решения, които да ни улесняват. Всички дизайнери се стремят да достигнат перфектната форма.

А: Ако трябва да населите едно празно пространство с пет неща, кои ще са те?

ТУ: Задължително бих взел кучетата си, които не са предмети. Сериозно, предпочитам пространството да запази изчистената си функция. Важно е да е минималистично. Бих добавил четири стола, защото мога да поканя приятели. Във всяко пространство е важно да има атмосфера.