От старта до финала

В този брой говорим за архитектурата, подчинена на спорта, и нейната материална среда. Стадионите, спортните зали и площадки, велоалеите са неразделна част от градската среда и един от много важните фактори за качеството на живот в съвременния град.

Петър Торньов

Заразени от спортния дух, решихме да обърнем внимание и на една болна за нас тема – архитектурните конкурси.
Архитектурата е своебразно състезание – надпревара с времето, технологиите, човешките и социалните нужди и не на последно място модата. Този аспект e особено ясно изразен в архитектурните конкурси – най-добрата форма за постигането на оптимален резултат. Архитектурните състезания за съжаление са все още рядкост в България. Тяхното обществено значение е подценено, а в общественото пространство има голяма доза скептицизъм. Това виждане се споделя не само от политици и влиятелни личности, но и от членове на професионалната гилдия. За да осъзнаем, че качествена архитектура се постига само в среда на конкуренция и съревнование, не е необходимо да се ровим в примери от развитите индустриални държави, достатъчно е да се огледаме сред нашите балкански съседи. Всъщност конкурсната практика е въпрос на култура.
У нас сякаш борбата с времето е най-жестока. „Няма време” е парадното обяснение. Неотдавна едно министерство обяви първа копка за общественозначима сграда, без да представи проект, тъй като няма време. След седмици същото това министерство представи някакъв проект, който по всяка вероятност е отлежавал години в някое чекмедже. Таймингът е добър, време обаче няма. След месец министерството обяви архитектурен конкурс с недопустимо кратък срок за същия обект?! От спорта знаем, че за да стигнеш до финала, трябва да тръгнеш от старта. Явно пак няма време. Знаем също, че спортът генерира пари, поне от първите олимпийски игри насам. Изглежда, наскоро научихме, че пари могат да се правят и с култура. А как се прави култура?

Архитектурата също има своите шампионати и световни събития. Такова е Биеналето във Венеция. А България е единствената европейска държава, която не участва на този изключително важен за архитектурата форум. Защо? Нямаме пари? Нямаме време? Или нямаме желание?
Не. Причината е друга. България не е узряла, трябва ни още време. Дотогава ще се задоволяваме с „блестящи” павилиони във възрожденски стил, омайващи поредното световно изложение с дъха на родната роза. Въпрос на култура.