Преоткритият Задар

В Задар Никола Башич е създал край брега морски орган и инсталация, наречена „Поздрав към слънцето”, които не само са обогатили града с нови територии, но вече са се превърнали в европейски забележителности.

Из статията на Ивана Катурич:

„Когато преди няколко години започна възстановяването на носа на полуостров Задар, едно от първите построени неща беше кей за моторни лодки и яхти. Последваха две градски инсталации, които надхвърляха вдъхването на нов живот на крайбрежната зона за разходки и истински промениха идентичността на Задар. Основният проблем на тази зона беше, че е скучна със своята монотонна линейност, а югозападната ù част беше мъртво пространство – близо до историческия център, но забравено и непосещавано. Вместо да възстанови загубените градски структури и обичайно очакваните при реконструкция места за отдих край брега, като магазини, ресторанти и кафета, архитект Никола Башич е използвал сценария „взаимодействие с природата” като база за оформяне на нови градски зони. Артикулацията на линията между сушата и морето, която е централна тема в средиземноморските градове, в Задар получава напълно ново решение – тръби на морски орган, съживявани от кинетичната енергия на вълните. Башич стартира проекта с цел да даде ясен израз на тази разделителна линия между две мощни стихии. Идеята не е в създаването на орган като инструмент, а в осмисляне на природата на това разделение, тъй като мястото е разположено на границата между двете стихии: море и суша, вода и земя. На тази най-важна граница на планетата могат да се наблюдават зрелища и драми. В подхода си към брега Башич се опитва да намери решение на сблъсъка между тези две стихии, като работи с идеята, че срещата между сушата и морето е неизменно белязана от звуци; морето стене, реве, пъхти и свири в скалите. ... Близо до морския орган неотдавна Башич е завършил още една инсталация, кръгла остъклена повърхност с диаметър 22 метра, разположена на паважа край морския бряг, която събира слънчева енергия през деня и я освобождава през нощта. Минувачите могат да преминават върху кръга и физически да се приближават към този динамичен светлинен спектакъл, който ги среща с една нематериална заобикаляща среда, като има и възможност за взаимодействие – комуникация между хората и инсталацията. Стъпването на минувач в кръга задейства специфична светлинна реакция. Един човек причинява един тип реакция, друг човек – друга; десет човека биха довели до натрупване на десет ефекта. Звукът на органите може да бъде преобразуван в светлина – звукът, който вълните спонтанно създават, се вижда като спонтанно породена светлина. Кръгът прилича на калейдоскоп - хипнотичен, като детска играчка.