Abitare Talks

Весела Ножарова
Култура, чувствителност и модерен поглед – ето това притежава Весела Ножарова, куратор и критик на свободна практика, магистър по история на изкуството. Опитът й е свързан както с традиционни, класически места за представяне (работила е в СБХ, в галерия „Ирида”), така и с по-нетрадиционни – между 2003 и 2006 Весела Ножарова е е програмен мениджър за визуални изкуства в Центъра за култура и дебат „Червената къща”, София. През 2007 е куратор на българското национално участие във 52-рото венецианско биенале за съвременно изкуство, а през 2008 е асистент куратор на 11-ото архитектурно биенале във Венеция. Член-основател на фондация „Изкуство – дела и документи”.

ДАВИД КАСКАРО
Давид Каскаро е пример за значимостта на медиаторите. На хората, които осъществяват връзката между изкуството и публиката, работят за неговото по-добро и адекватно възприемане. Именно в тази роля роденият през 1971 и завършил политически науки и право в Париж Давид Каскаро присъства в живота на Palais de Tokyo – нетрадиционното място за съвременно изкуство, ръководено от Никола Бурио и Жером Санс. Той оглавява отдела за връзки с обществеността в продължение на 6 години (2000–2006). В периода между 1998 и 2002 е издавал вестници за изкуство, организирал е множество изложби. От 2006 поема директорския пост във Висшето училище по изкуства в Мюлуз, Франция. Създател е на Кунстхалето на Мюлуз, което отворя врати през 2009. Давид Каскаро непрестанно следи случващото се в съвременното изкуство, редовно публикува статии за отношенията между него и публиката, за връзките му с политиката. Автор е и на книгата „Едуар Пиньон и политиката”.

Le Palais de Tokyo, проект Лакатон & Васал

СТЕФАН НИКОЛАЕВ
Със сигурност изкуството е по-добрият, а и по-лесният код за разчитане на чужди, различни култури. То е и междукултурен диалог, обмен и свързаност. Творческото битие на Стефан Николаев е илюстрация именно на това. Както и на адекватното българско присъствие в европейското модерно изкуство. Роденият в София през 1970 артист вече 15 години живее и работи във Франция. През 1997 е един от основателите на галерия Glassbox в Париж. Носител е на наградата на ЮНЕСКО за участието си в Цетинското биенале. Правил е самостоятелни изложби във Франция, Ирландия, Англия и Швейцария. Сред последните му международни изяви е участието в Българския национален павилион на 52-рото венецианско биенале през 2007.

Ако трябва да отличим онова стойностно и ново, което се случва в съвременната китайска архитектура, няма как да не започнем с У Уений и оглавяваното от него Urbanus Architecture & Design Inc. - най-влиятелното архитектурно студио, проектиращо музеи и галерии в Китай. Сред тях са Dafen Art Museum в Шенжен, провинция Гуандун, Tangshan Museum Park в Тангшан, провинция Хъбей. Екипът на студиото е автор и на проектите на City Mark и Digital Beijing Building в Пекин, на публични пространства, жилищни и офис сгради. Той активно се занимава и с градоустройство. В момента работи по проекта за White Cloud Temple Jewellery Garden в Пекин, както и по преустройството на Музея за изкуствата в Шенжен. Urbanus e носител на редица престижни награди.

Dafen Art Museum, Shenzhen, China, Studio Urbanus Architecture & Design Inc.

МОНИК ВОТ
Дама с разностранни артистични интереси, богата култура и мениджърски талант, Моник Вот започва като журналист във Френското радио, после работи като телевизионен продуцент, театрален режисьор, директор на Националния център за хореография във Франция и Европейския фестивал за танци, театър и изкуство в Рим. Родена в Германия, израства във Франция, но от 25 години живее в Италия. От 2002 до 2004 е назначена от френския президент за генерален комисар на франкофонията. През 2007 е избрана за директор на Palazzo Grassi – венецианския палат, подслонил внушителната частна колекция на собственика на Christie’s Франсоа Пино. Именно на нея милиардерът поверява съвместната работа с архитект Тадао Андо по трансформацията на бившата митница Punta della Dogana във Венеция в един от най-забележителните центрове за съвременно изкуство, открит през 2009. През 1986 Моник Вот създава и фондация Romaeuropa в Рим, чийто вицепрезидент е и до днес.

Punta della Dogana, Венеция, проект на Тадао Андо

ИТАЛО РОТА
Как творческата мисъл придобива форма, как разбирането на пространството, идеята за отношенията в него, за възможностите за промяната му стават видими? Създаденото от Итало Рота демонстрира именно това чудодейно въплъщаване на голямото въображение в реални форми. Роден е в Милано през 1953, завършва архитектура в миланската Политехника. През 1981 заедно Гае Ауленти и Пиеро Кастилиони печелят конкурса за интериорите на Musée d’Orsay в Париж. С „френския период” от живота му свързваме още оформянето на пространствата на няколко френски музея - центъра Помпиду, Залата на кралете в музея Клюни, Лувъра. Със завръщането му в Италия през 1995 започва изключителен творчески период. Рота работи по най-разнообразни проекти - от музейни инсталации и кафе галерии (Маями, Милано, Шанхай, Москва, Хонконг и Дубай) до проекти за различни обществени сгради в Италия и Индия. Негови са проектите за реставрацията на центровете на Нант, Болоня, Ричионе, на исторически парк в Пиза. Куратор е на изложби в Париж, Милано и Болоня, включително на изложбата по случай 40-ата годишнина на Christian Dior. Проектирал е къщата на Роберто Кавали във Флоренция, която сменя цветовете си в зависимост от настроението на собственика. Рота е автор на павилиона Cuidades de Agua на ЕКСПО Сарагоса през 2008. В момента работи върху няколко обекта в Палермо; има серия от проекти в Индия, между които храмът на бог Хануман в Долви и преустройство на металургичен комбинат; проектира Музея на ХХ век в Милано. Удостоен е със златен медал за италианска архитектура.

Съвместен проект на Итало Рота с Питър Грийнуей, представен на The Triennale Design Museum, Милано, 2007

ЖАН НУВЕЛ
“Когато кажем архитектура разбираме Нувел, когато кажем Нувел – разбираме архитектура.” Може би тази парафраза на известното изречение най-добре ще приляга на Жан Нувел. Защото много е казвано за него и със сигурност много ще се казва. Но най-яркото доказателство за големия му талант е създаденото от него. Всички негови проекти са внимателно вписани в заобикалящата ги среда. Сградите му са изградени в равновесие с околното пространство и създават нов, по-хармоничен декор на ежедневната градска сцена. Нувел влиза с летящ старт в световната архитектура след изграждането на Institut du Monde Arabe - IMA, в Париж. Сградата става известна с фасадата си, направена от механични фотоелектрически клетки, които се отварят и затварят автоматично в зависимост от светлината. Следват проекти, станали христоматийни, всеки от които е новаторски и емблематичен за времето си – фондация Cartier в Париж, Съдебната палата в Нант, Културният и конгресен център в Люцерн, Кулата Abgar в Барселона, Музеят на народите Quai Branly в Париж и др. В момента фирмата му Ateliers Jean Nouvel проектира в целия свят - от Япония през Чехия и Катар до Русия и САЩ. Светът очаква през 2013 изключително мащабния проект Лувърът в Абу Даби, който самият Нувел определя като най-голямото предизвикателство, пред което се е изправял.
Жан Нувел е носител на много награди, между които The Pritzker Architecture Prize 2008 - най-престижната архитектурна награда, основана от The Hyatt Foundation през 1979.

Louvre в Абу Даби, проект

Музеят Quai Branly, Париж